ПОРАЗИТЕЛНИТЕ ОСТАНКИ НА
ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

ШУМЕРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ


Филип Джонсън

В изобразяването на предполагаемия „еволюционен ход” на историята на човечеството учените-дарвинисти са  безпомощни и по отношение на един друг въпрос: за човешкия мозък, с който човечеството е изградило университети, болници, фабрики и държави, с който е композирало музика, провеждало Олимпийски игри и пътувало в космоса, с една дума, една от най-значимите особености, която прави човека такъв, какъвто е.

Еволюционистите твърдят, че човешкият мозък се е сдобил със сегашните си възможности чрез еволюиране, след като човек се е отделил от шимпанзетата или така наречените най-близки живи роднини. Те приписват предполагаемите скокове, които са се случили в мозъчната еволюция, на случайни промени, които са настъпили в мозъка, както и на положителното въздействие на уменията за изработване на сечива. Вие често може да се натъкнете на твърдения като тези в документални филми по телевизията и статии във вестници и списания, които разказват дълги истории за това как човекът-маймуна първо се е научил да изработва ножове от камък, а след това и копия. Тази пропаганда обаче не е вярна. Въпреки че се опитват да изобразят сценариите, които излагат, като научни, те в действителност са основани единствено на дарвинистки предразсъдъци и са напълно ненаучни. Най-същественият момент от всички е, че човешкият мозък не може да бъде редуциран до материя. Този факт удостоверява невалидността на материализма и по този начин напълно обезсилва всички видове твърдения относно еволюцията на мозъка.

Еволюционистите твърдят, че мозъкът се е появил чрез еволюция, но те не притежават  никакви средства за изпробване на това какво представлява първобитното ниво на разума, нито пък за пресъздаване на условията за предполагаемата еволюция на мозъка. Хенри Гии, редакторът на списание Нейчър (Nature), което е добре известно с еволюционните си публикации, въпреки че самият той е еволюционист, открито признава ненаучното естество на тези твърдения:

„Например твърди се, че еволюцията на човека трябва да е била предизвикана от подобрения в стойката, размера на мозъка и координацията между ръцете и очите, което е довело до технологични постижения като откриване на огъня, изработване на сечива и използване на речта. Сценарии като тези обаче са субективни. Те никога не могат да бъдат изпробвани посредством експеримент и следователно са ненаучни. За своята достоверност те се осланят не на научна проверка, а на твърдение и на авторитета на тяхното представяне.”57

Освен че сценарии като тези са ненаучни, те също така са и логически невалидни. Еволюционистите твърдят, че благодарение на интелекта, който по общо мнение се е появил чрез еволюция, е възникнало и се е развило умението за използване на сечива, благодарение на което се е развил и разумът. Такова развитие обаче е възможно само ако човешкият разум вече съществува. Според това обяснение въпросът дали посредством еволюцията първо се е появила технологията или мозъкът остава без отговор.

Филип Джонсън, който е един от най-дейните критици на дарвинизма, пише следното по въпроса:

„Една теория, която е плод на разума, не може никога достатъчно добре да обясни мозъка, който е произвел тази теория. Историята за великия научен ум, който открива безусловната истина, е задоволяваща единствено дотолкова, доколкото ние приемаме самия разум като даденост. Веднъж след като се опитаме да обясним мозъка като плод на собственото си откритие, ние се отзоваваме в огледална зала без изход.”58

Фактът, който дарвинистите съвсем не могат да обяснят относно собствения си човешки разум, разкрива, че твърденията, които правят относно културната и социална история на човека, също са невалидни. Всъщност всички факти и открития, които разгледахме до момента, правят твърденията на дарвинистите относно „еволюцията на историята” напълно безсмислени.

Противно на това, което еволюционистите казват, историята на човечеството е пълна с доказателства за това, че древните хора са притежавали далеч по-висши технологии и цивилизации, отколкото се е вярвало. Една от тези цивилизации е тази на шумерите. Артифактите, които са оставили зад себе си, са някои от доказателствата за натрупаното знание, притежавано от човечеството преди хиляди години.

Шумерите: една напреднала цивилизация

Месопотамия на гръцки означава „междуречие”. Тази област е една от най-плодородните в света, което я е направило и средище на велики цивилизации.

Група от хора, появила се от южната част на тези земи, от областта, известна днес като Кувейт и Северна Саудитска Арабия, е говорела на различен език от този на останалите общества, живеела е в градове, била е управлявана от монархия, базирана на юридическа структура, и е притежавала писменост. Това са били шумерите, които се развили бързо, след като основали големи градове-държави след 3 000 г. пр.н.е. и поели властта над голям брой хора.59


От 3 000 г. пр.н.е. нататък чрез постоянното строене на големи градове-държави шумерите поели под свой контрол една голяма географска площ.

В един по-късен период шумерите били победени от акадите и преминали под тяхно владичество. Усвоявайки шумерската култура, религия, изкуство, законност, държавна структура и литература, акадите успели да запазят цивилизацията в Месопотамия.

В своето време шумерите отбелязали значителен напредък във всички области, от технологията до изкуството и от правото до литературата. Те имали добре развита търговия и силна икономика. Бронзовите изделия, превозните средства на колела, платноходките, статуите и монументалните сгради са някои от запазилите се и до днес доказателства за техния бърз прогрес. Освен това е известно, че шумерите са развивали множество ръчни занаяти, които не са достигнали до днешни дни. Тъкането и боядисването на вълна, важен износен търговски артикул на градовете от Месопотамия, могат да бъдат посочени като едно от развитите второстепенни изкуства.60

Шумерите също така са притежавали и развита социална структура. Тяхната държава е била монархия с цар-жрец, който управлявал с помощта на група чиновници. Това са и хората, които след жътва разпределяли реколтата сред хората и посещавали и инспектирали нивите. Бюрокрацията оформяла основата на шумерската административна система. Жрецът на всяка една област трябвало да поеме отговорността за хората, които живеели там, и по този начин да гарантира за това, че храната ще бъде разпределена справедливо, и то особено в големите градове. Работата, извършвана от жреците, била записвана и архивирана.

В социалните, творчески, научни и икономически сфери шумерите, които живели приблизително 5 000 години преди наши дни, били в пълно противоречие на човешкия модел на еволюционистите, който се предполага, че се е развивал от първобитен към модерен. Великата цивилизация, построена от шумерите, не е била само изключително напреднала за своето време, но също така и значително напреднала в сравнение с множество общества днес. Това ниво на културно развитие не може да бъде обяснено посредством еволюционните твърдения за това, че човешките същества първо са се отделили от маймуноподобните особености, включително и комуникация чрез сумтене, след това са започнали да се социализират и да отглеждат животни и едва след това се научили на земеделие. Очевидно е, че човешките същества винаги са си били хора с целия им разум, умения и вкусове във всички периоди на историята. Рисунките на човекоподобни маймуни, седящи край огън в пещери и прекарващи деня си, изработвайки груби каменни инструменти, които са изобразявани толкова често от еволюционистите, са напълно въображаеми и противоречат на всички исторически, археологически и научни доказателства.


Трайно установените цивилизации, основани от древните общества, показват, че тезата на Дарвин за „прогрес от примитивизъм към цивилизованост” не отразява действителността. Шумерската цивилизация е един от примерите за това.

Начинът, по който асирийската колесница на рисунката отдолу се движи без никаква двигателна сила, заслужава да му се обърне внимание. Доспехите на войниците показват колко силно напреднало е металообработването по онова време. Тяхното облекло напълно е покрито с брони, които им позволяват да се движат удобно, докато са защитени от главата до петите. Колесницата трябва
да е била достатъчно здрава, за да издържи на военните условия и тежките удари, особено след като е била използвана като стенобойна машина. Използваните материали и устойчивостта на колесницата са особено забележителни.
(от 2 000 г. пр.н.е. до 612 г. пр.н.е.)

Шумерите и науката


Шумерите са използвали 12-месечен календар, чертали са карти на множество съзвездия и са проследявали движенията на планети като Меркурий, Венера и Юпитер. Точността
на техните изчисления е потвърдена от открития и компютърни изчисления, извършени в наши дни.

На основата на наблюденията си шумерите смятали, че нашата Слънчева система се е състояла от дванадесет планети, броейки Слънцето и Луната. Тяхната 12-а планета, спомената като Нибиру в някои източници, е в действителност десетата планета, известна
още като Планета X, чието съществуване много учени неотдавна приеха.  

Снимката вляво показва шумерска рисунка на Слънчевата система. В центъра е разположено Слънцето, а останалите планети се въртят около него.

Шумерите са притежавали своя собствена бройна система. Вместо днешната десетична бройна система те са съставили математическа система, която се основава на числото 60 (шестдесетична бройна система). Тяхната система все още заема значително място в наши дни, като например това, че един час има 60 минути, една минута 60 секунди и една окръжност 360 градуса. Поради тази причина шумерите, с чиито математически познания са създадени първата геометрична и алгебрична формула, се смятат за основатели на съвременната математика.

Освен това шумерите са достигнали до едно доста развито равнище в сферата на астрономията и тяхното изчисляване на годините, месеците и дните било почти същото като нашето. Шумерският календар, със своята година, състояща се от 12 месеца, също така бил използван и от древните египтяни, гърци и някои семитски общества. Според този календар една година се състояла от два сезона – лято и зима. Лятото настъпвало през пролетното равноденствие, а зимата през есенното равноденствие.

Шумерите също така са изучавали небесата от кули, които наричали „Зикурат”.61 Както може ясно да се забележи от известен брой летописи, те са можели да предвиждат слънчевите и лунните затъмнения. За да документират своите астрономически открития, шумерите са изработвали схеми на доста голям брой съзвездия. Освен Слънцето и Луната те също така са изучавали и отбелязвали движенията на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Изчисленията, които шумерите са извършвали преди 5 000 години, днес са потвърдени от снимки, изпратени на Земята от  космически кораби.

Без съмнение това е в пълно противоречие с твърденията на еволюционистите за историята. Разполагаме с едно общество, което преди 5 000 години е открило информация, която ние сме получили едва неотдавна с помощта на гигантски телескопи, модерни компютри и различни видове технология. При това положение учените-еволюционисти трябва да оставят настрана своите предразсъдъци и да действат в светлината на науката и историческите факти. Тази истина показва недействителността на идеята, защитавана от дарвинистите, че цивилизациите винаги са напредвали от примитивни към по-развити. Известен идеологически натиск стои в основата на опита за обясняване на историята на човека, който е основал цивилизации, композирал музика, изработвал произведения на изкуството, изграждал внушителни сгради, изучавал космоса и извършвал научни и технологични открития, от гледна точка на един предполагаем еволюционен процес. Правилният подход за еволюционистите е да действат в светлината на фактите, получени от експерименти, открития и наблюдения, а не от идеологически интереси.


Зикурат

„На Аллах принадлежи владението на небесата
и на земята. Аллах над всяко нещо има сила.” (Коран, 3:189)

Лупата на Нимруд

Парче, наподобяващо на лупа и датиращо отпреди около
3 000 години, е представяно като важно откритие, което „би могло да пренапише историята на науката”. Историята показва, че човешкият род е притежавал същия разум, умения и вкусове, както днес, още от момента на първоначалната си поява.

Откритие, направено през 1850 г. от археолога сър Джон Лейърд, повдига въпроса за това кой в действителност е използвал първата лупа? По време на поредица от разкопки в днешен Ирак Лейърд открил парче лупа, датиращо отпреди 3 000 години. Понастоящем излагано в Британския музей, това парче показва, че първата известна лупа е била използвана по времето на асирийците. Професор Джовани Петинато от Университета в Рим вярва, че тази лупа от кристален кварц, която според него е значително откритие, осветяващо историята на науката, би могла също така да обясни защо древните асирийци са имали толкова големи познания по астрономия, защо са открили планетата Сатурн и пръстените около нея.62 

С каква цел е използвана тази лупа? Отговорите могат да бъдат спорни, но все пак е очевидно, че не всички минали общества са водели прост начин на живот, както учените-еволюционисти твърдят. Предишните общества са използвали наука и технология, изграждали са добре устроени цивилизации и са се радвали на модерен начин на живот. До нас днес е достигнала само ограничена информация относно всекидневния им живот, но на практика всичко, което знаем, показва, че нито едно от тези общества не е преминало през еволюция.

„Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост.
В това има знамение
за вярващите.”
(Коран, 29:44)

 

Багдадската батерия


Проучванията относно този предмет, известен като „Багдадска батерия” и датиращ отпреди 2 000 години, доказват, че той е бил използван като батерия за произвеждане на електричество.

През 1938 г. немският археолог Уилхелм Кьониг открил предмет, наподобяващ на ваза, известен като „Багдадска батерия”. Но как се е стигнало до заключението, че този предмет, който е на около 2 000 години, е бил използван като батерия? Ако той е бил използван като батерия, което със сигурност посочват проведените проучвания, то всички теории за това, че цивилизациите винаги са напредвали и че обществата в миналото са живели при примитивни условия, ще бъдат напълно унищожени. Това глинено гърне, запечатано с асфалт или битум, съдържа меден цилиндър. Дъното на този цилиндър е покрито с меден диск. Асфалтната запушалка задържа на място желязна пръчка, която е пусната да виси надолу в цилиндъра, но без да осъществява контакт с него.

Ако гърнето бъде запълнено с електролит, то ще се получи батерия, произвеждаща ток. Това явление е известно като електрохимична реакция и не се различава особено много от начина на действие на днешните батерии. По време на експерименти с някои реконструкции на Багдадската батерия били произведени между 1.5 и 2 волта електричество.

Това повдига един много важен въпрос: За какво е използвана батерия преди 2 000 години? При положение че съществува една такава батерия, очевидно е, че би трябвало да са съществували и инструменти и апарати, които е захранвала. Това още веднъж показва, че хората, които са живели преди 2 000 години, са притежавали далеч по-развит стандарт на живот, отколкото по-рано е било предполагано.

 


57. Henry Gee, In Search of Deep Time: Beyond the Fossil Record to a New History of Life, The Free Press, A Division of Simon & Schuster, Inc., 1999, стр. 5
58. Phillip E. Johnson, Reason in the Balance: The Case Against Naturalism in Science, Law & Education (Downers Grove, Illinois: InterVarsity Press,1995), стр. 62
59. Temel Britannica, Cilt 16, Ana Yayincilik, Istanbul: Haziran 1993, стр.203
60. Georges Contenau, Everday Life in Babylon and Assyria, Edward Arnold Publishers, London, 1964
61. S.N.Kramer, Tarih Sumer'de Baslar, Turk Tarih Kurumu Yayinlari, Ankara: 1990, стр. 224-231
62. http://news.bbc.co.uk/1/low/sci/tech/ 380186.stm